12.04.2007 г., 9:33

Помогна ми и аз напуснах онзи мрак

1.2K 0 12




Любовта, когато я запазваш цяла,

дори да си бил дълго в тъмнината,

не казвай, че тя е много закъсняла,

а чуй добре вечността на тишината!

Но, да! Самотата те е разболяла,

а ти познаваш непристъпната й твърд,

в която любовта остава бяла,

готова да се бори чак до смърт

с трудности, с проблеми, с тирани

и даже по пътеки безсловестни

запазва споделености разбрани,

втъкани в тихите любовни песни.

-Помогна ми и аз напуснах онзи мрак,

отнел в душата ми любовен злак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това съм почувствал и аз - като че ли имаш повече сетива...
  • Освен че гледам с повече очи, имам и нюх за тези неща, Мо!
  • Любовта като способност се различава от инстинктивната любов и представлява интерес за дискутиране.
  • Проблемът за вечността на любовта често е предмет на твои публикации, а той, според мен, е свързан и с личностната изграденост на хората.
  • Спокойно, Мери! А аз как ще издържа до утре?!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...