Apr 12, 2007, 9:33 AM

Помогна ми и аз напуснах онзи мрак

  Poetry
1.2K 0 12




Любовта, когато я запазваш цяла,

дори да си бил дълго в тъмнината,

не казвай, че тя е много закъсняла,

а чуй добре вечността на тишината!

Но, да! Самотата те е разболяла,

а ти познаваш непристъпната й твърд,

в която любовта остава бяла,

готова да се бори чак до смърт

с трудности, с проблеми, с тирани

и даже по пътеки безсловестни

запазва споделености разбрани,

втъкани в тихите любовни песни.

-Помогна ми и аз напуснах онзи мрак,

отнел в душата ми любовен злак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това съм почувствал и аз - като че ли имаш повече сетива...
  • Освен че гледам с повече очи, имам и нюх за тези неща, Мо!
  • Любовта като способност се различава от инстинктивната любов и представлява интерес за дискутиране.
  • Проблемът за вечността на любовта често е предмет на твои публикации, а той, според мен, е свързан и с личностната изграденост на хората.
  • Спокойно, Мери! А аз как ще издържа до утре?!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...