5 мая 2009 г., 22:02

Помощ за живот

1K 1 0

Помощ  за живот


Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици.

Слънцето когато изгасне
и няма искра една поне -
да видиш светлината отгоре,
в това неузнаваемо море.

Птичките спрели вече,
звукът им отшумя далече.
Няма го смеха на дете,
някой непознат в мига го взе.

Идва нощта мрачна и зла,
в сенките тъй жалка и леко  замряла.
Носи  студенина и мрак,
закрива всеки праг.

Унасяш се и  някъде отиваш
 и в миг на отчаяние замираш.
Моменти на слабост
и огромна жалост.

Изпълнена е душата ти със студ,
навсякъде около теб е възцарил ужасен смут.
Ела тука, ела,
да ти подам аз мойта ръка.

Аз съм твоето спасение.
Едно малко, малко творение.
От твоето съзнание всичко да разсееш
и да те накарам отново да живееш.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Дойчинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...