Помощ за живот
Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици.
Слънцето когато изгасне
и няма искра една поне -
да видиш светлината отгоре,
в това неузнаваемо море.
Птичките спрели вече,
звукът им отшумя далече.
Няма го смеха на дете,
някой непознат в мига го взе.
Идва нощта мрачна и зла,
в сенките тъй жалка и леко замряла.
Носи студенина и мрак,
закрива всеки праг.
Унасяш се и някъде отиваш
и в миг на отчаяние замираш.
Моменти на слабост
и огромна жалост.
Изпълнена е душата ти със студ,
навсякъде около теб е възцарил ужасен смут.
Ела тука, ела,
да ти подам аз мойта ръка.
Аз съм твоето спасение.
Едно малко, малко творение.
От твоето съзнание всичко да разсееш
и да те накарам отново да живееш.
© Гергана Дойчинова Всички права запазени