5.05.2009 г., 22:02

Помощ за живот

1K 1 0

Помощ  за живот


Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици.

Слънцето когато изгасне
и няма искра една поне -
да видиш светлината отгоре,
в това неузнаваемо море.

Птичките спрели вече,
звукът им отшумя далече.
Няма го смеха на дете,
някой непознат в мига го взе.

Идва нощта мрачна и зла,
в сенките тъй жалка и леко  замряла.
Носи  студенина и мрак,
закрива всеки праг.

Унасяш се и  някъде отиваш
 и в миг на отчаяние замираш.
Моменти на слабост
и огромна жалост.

Изпълнена е душата ти със студ,
навсякъде около теб е възцарил ужасен смут.
Ела тука, ела,
да ти подам аз мойта ръка.

Аз съм твоето спасение.
Едно малко, малко творение.
От твоето съзнание всичко да разсееш
и да те накарам отново да живееш.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дойчинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...