May 5, 2009, 10:02 PM

Помощ за живот

  Poetry » Other
1K 1 0

Помощ  за живот


Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици.

Слънцето когато изгасне
и няма искра една поне -
да видиш светлината отгоре,
в това неузнаваемо море.

Птичките спрели вече,
звукът им отшумя далече.
Няма го смеха на дете,
някой непознат в мига го взе.

Идва нощта мрачна и зла,
в сенките тъй жалка и леко  замряла.
Носи  студенина и мрак,
закрива всеки праг.

Унасяш се и  някъде отиваш
 и в миг на отчаяние замираш.
Моменти на слабост
и огромна жалост.

Изпълнена е душата ти със студ,
навсякъде около теб е възцарил ужасен смут.
Ела тука, ела,
да ти подам аз мойта ръка.

Аз съм твоето спасение.
Едно малко, малко творение.
От твоето съзнание всичко да разсееш
и да те накарам отново да живееш.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Дойчинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...