Поне достойно да умрем

Поэзия » Гражданская

747 0 12

Живеем ден за ден,

по-лошо

и от кучета...

Ограбиха парите ни

разбойници,

а нощем

вампири от кръвта ни смучеха...

Ограбиха мечтите ни...

А ние -

като ни лъжеха, ги слушахме,

мълчахме си покорно...

И чакахме

да дойде помощ -

ей така, отгоре...

И понеже не посмяхме

да се изправим

и злодеите да спрем...

Понеже не можахме

да живеем като бели хора -

ще можем ли поне

достойно

и спокойно да умрем!...

Марин Тачков

1-16 август 2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojenski (Иван Иванов)

Достойно можем да умрем, достойно можем да живеем, но достойно не можем да се родим. Какво е достойнството? Може би решението да не просим. Поздравления!

2011-08-17T21:08:22+03:00
MarinTachkov (Марин Тачков)

Благодаря, Георги! Да, творбата ти е съзвучна... И аз съм имам подобни стихове /в "Български песни, 2002 г., трето издание/ -
Майстори стари сграда градили -
денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия седем години...
... Плаче народът, вече без сила -
жени не раждат, деца умират...
Колко ли още жертви ще трябват? -
Всички издъхват - свършва се хлябът... /"Балада за грабежа"/
Но тогава имахме надежда, че нещата вървят към по-добро...
Благодаря и на теб, Антоан!...

2011-08-17T12:19:07+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

МАРИНЕ, напълно съгласен съм с тезата ти! Овчедушието и примиренчеството станаха част от съзнанието на повечето българи (за съжаление). Това, което си написал е много силно и е в унисон с това , което ти пращам - тези прозрения и аз ги имам от доста години -
ЕЛЕКТОРАТ: В трамваи, тролеи замислени хора

във някакъв унес се клатят,

Седят си намръщени,

рядко говорят...

И мислят за свойта заплата...

Децата не раснат,

а с дни остаряват.

В очите им бляска жестокост.

Те нощните улици вече познават.

И няма я тяхната кротост...

Самотните майки

презират мъжете.

Дочакали еманципация,

с приятелки спорят по кафенета

за новата демокрация...

Прегърбени старци

назад се обръщат

и своето минало гонят...

А после със празни торби се завръщат

и тъжни седят на балкона...

Със кал по реверите

зли минувачи

си чистят палтата

и псуват...

Но след мерцедеса правителствен крачат

към урните...

пак да гласуват...

2011-08-17T11:40:08+03:00
MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за добрите отзиви! Малко ме изненадахте - обикновено повече се харесват любовни стихове...
Красимир, мечтите ни за по-добър живот бяха ограбени, потъпкани от партийно-мафиотските групировки... Два милиона българи бяха принудени да напуснат родината, да слугуват на чужденците... Два милиона пенсионери са на ръба на оцеляването... Дребният и средният бизнес е смазан... Милионерите се увеличават, а народът се стопява...

2011-08-17T11:34:21+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Поздрав и от мен

2011-08-17T09:03:33+03:00