Поне достойно да умрем

Comments

• 

  bojenski (Иван Иванов)

  Достойно можем да умрем, достойно можем да живеем, но достойно не можем да се родим. Какво е достойнството? Може би решението да не просим. Поздравления!

  2011-08-17T21:08:22+03:00
• 

  MarinTachkov (Марин Тачков)

  Благодаря, Георги! Да, творбата ти е съзвучна... И аз съм имам подобни стихове /в "Български песни, 2002 г., трето издание/ -
  Майстори стари сграда градили -
  денем градили, нощем рушили...
  Пили ракия, кърваво вино
  на вересия седем години...
  ... Плаче народът, вече без сила -
  жени не раждат, деца умират...
  Колко ли още жертви ще трябват? -
  Всички издъхват - свършва се хлябът... /"Балада за грабежа"/
  Но тогава имахме надежда, че нещата вървят към по-добро...
  Благодаря и на теб, Антоан!...

  2011-08-17T12:19:07+03:00
• 

  finaltouch (Георги Ванчев)

  МАРИНЕ, напълно съгласен съм с тезата ти! Овчедушието и примиренчеството станаха част от съзнанието на повечето българи (за съжаление). Това, което си написал е много силно и е в унисон с това , което ти пращам - тези прозрения и аз ги имам от доста години -
  ЕЛЕКТОРАТ: В трамваи, тролеи замислени хора
  
  във някакъв унес се клатят,
  
  Седят си намръщени,
  
  рядко говорят...
  
  И мислят за свойта заплата...
  
  Децата не раснат,
  
  а с дни остаряват.
  
  В очите им бляска жестокост.
  
  Те нощните улици вече познават.
  
  И няма я тяхната кротост...
  
  Самотните майки
  
  презират мъжете.
  
  Дочакали еманципация,
  
  с приятелки спорят по кафенета
  
  за новата демокрация...
  
  Прегърбени старци
  
  назад се обръщат
  
  и своето минало гонят...
  
  А после със празни торби се завръщат
  
  и тъжни седят на балкона...
  
  Със кал по реверите
  
  зли минувачи
  
  си чистят палтата
  
  и псуват...
  
  Но след мерцедеса правителствен крачат
  
  към урните...
  
  пак да гласуват...
  
  

  2011-08-17T11:40:08+03:00
• 

  MarinTachkov (Марин Тачков)

  Сърдечно ви благодаря за добрите отзиви! Малко ме изненадахте - обикновено повече се харесват любовни стихове...
  Красимир, мечтите ни за по-добър живот бяха ограбени, потъпкани от партийно-мафиотските групировки... Два милиона българи бяха принудени да напуснат родината, да слугуват на чужденците... Два милиона пенсионери са на ръба на оцеляването... Дребният и средният бизнес е смазан... Милионерите се увеличават, а народът се стопява...

  2011-08-17T11:34:21+03:00
• 

  velikataniki (Николина Милева)

  Поздрав и от мен

  2011-08-17T09:03:33+03:00