MarinTachkov (Марин Тачков)
253 736
16.08.2011 г., 22:59 ч.

Поне достойно да умрем 

  Поезия » Гражданска
572 0 12

 

Живеем ден за ден,

по-лошо

и от кучета...

Ограбиха парите ни

разбойници,

а нощем

вампири от кръвта ни смучеха...

 

Ограбиха мечтите ни...

А ние -

като ни лъжеха, ги слушахме,

мълчахме си покорно...

И чакахме

да дойде помощ -

ей така, отгоре...

 

И понеже не посмяхме

да се изправим

и злодеите да спрем...

Понеже не можахме

да живеем като бели хора -

ще можем ли поне

достойно

и спокойно да умрем!...

 

Марин Тачков

1-16 август 2011 г.

 

 

© Марин Тачков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Достойно можем да умрем, достойно можем да живеем, но достойно не можем да се родим. Какво е достойнството? Може би решението да не просим. Поздравления!
  • Благодаря, Георги! Да, творбата ти е съзвучна... И аз съм имам подобни стихове /в "Български песни, 2002 г., трето издание/ -
    Майстори стари сграда градили -
    денем градили, нощем рушили...
    Пили ракия, кърваво вино
    на вересия седем години...
    ... Плаче народът, вече без сила -
    жени не раждат, деца умират...
    Колко ли още жертви ще трябват? -
    Всички издъхват - свършва се хлябът... /"Балада за грабежа"/
    Но тогава имахме надежда, че нещата вървят към по-добро...
    Благодаря и на теб, Антоан!...
  • МАРИНЕ, напълно съгласен съм с тезата ти! Овчедушието и примиренчеството станаха част от съзнанието на повечето българи (за съжаление). Това, което си написал е много силно и е в унисон с това , което ти пращам - тези прозрения и аз ги имам от доста години -
    ЕЛЕКТОРАТ: В трамваи, тролеи замислени хора

    във някакъв унес се клатят,

    Седят си намръщени,

    рядко говорят...

    И мислят за свойта заплата...

    Децата не раснат,

    а с дни остаряват.

    В очите им бляска жестокост.

    Те нощните улици вече познават.

    И няма я тяхната кротост...

    Самотните майки

    презират мъжете.

    Дочакали еманципация,

    с приятелки спорят по кафенета

    за новата демокрация...

    Прегърбени старци

    назад се обръщат

    и своето минало гонят...

    А после със празни торби се завръщат

    и тъжни седят на балкона...

    Със кал по реверите

    зли минувачи

    си чистят палтата

    и псуват...

    Но след мерцедеса правителствен крачат

    към урните...

    пак да гласуват...

  • Сърдечно ви благодаря за добрите отзиви! Малко ме изненадахте - обикновено повече се харесват любовни стихове...
    Красимир, мечтите ни за по-добър живот бяха ограбени, потъпкани от партийно-мафиотските групировки... Два милиона българи бяха принудени да напуснат родината, да слугуват на чужденците... Два милиона пенсионери са на ръба на оцеляването... Дребният и средният бизнес е смазан... Милионерите се увеличават, а народът се стопява...
  • Поздрав и от мен
  • !!!...
  • Е, щом и мечтите ни са ограбени значи вече не живеем, тогава и да мрем не можем. Остава ни само да спрем да вегетираме.
  • Поздрав за споделените истини, Марине!
  • !!!
  • Още докато беше неодобрено ми направи впечатление заглавието и чаках с нетърпение да се одобри, за да го прочета.
    Очакванията ми се оправдаха! Поздравления
  • Силно и правдиво!
  • !!!
Предложения
: ??:??