12 июл. 2009 г., 15:07

Поне обещай

Поэзия » Любовная

1.1K 0 17

От житейски неволи
и от лоши очи
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.

За да бъдеш усмихната,
да се криеш от тях -
подарявам ти стихчета,
във които живях.

Всичко мине-замине,
но светът, променен,
като твоя картина
ще остане у мен.

Дето все не достигат
две-три важни черти.
Ох, ела, довърши го
този странен ескиз.

Като спомена, в който
ще те чакам докрай.
Знам, че няма да дойдеш,
но поне обещай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

Това стихотворение е като нежна мелодия, изсвирена на пиано.
Много ми е любимо!

2012-04-10T15:26:12+03:00
geowid (Георги Видинов)

А,дали защото "знаем",Райсън,няма обещание...и искането уж на обещание е само някаква формалност,от куртоазия...
Ние никога не си признаваме,че не знаем,защото тогава изискването на обещание ще е излишно,безсмислено,безинтересно...Но,виж,така като кажем" аз знам" си е по-друго,по-сигурно и даже и да ни се обещае то няма да стане,защото за какво ще ни е тогава,та ние вече си "знаем",ние сме господарите на положението...Такива са тънките игрички,хитринки на егото ни...

2009-07-14T16:19:59+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с няколко думи...влизаш в сърцето...
поздрав, Райсън...радвам ти се.

2009-07-13T07:47:30+03:00
враната (Маргарита Василева)

Не рисувам, но те прегръщам...
Райсън!

2009-07-13T06:16:15+03:00
ananel (Нелиса)

Благодаря отново, Райсън!

2009-07-12T23:08:05+03:00