От житейски неволи
и от лоши очи
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.
За да бъдеш усмихната,
да се криеш от тях -
подарявам ти стихчета,
във които живях.
Всичко мине-замине,
но светът, променен,
като твоя картина
ще остане у мен.
Дето все не достигат
две-три важни черти.
Ох, ела, довърши го
този странен ескиз.
Като спомена, в който
ще те чакам докрай.
Знам, че няма да дойдеш,
но поне обещай.
© Райчо Русев All rights reserved.
,ние сме господарите на положението...Такива са тънките игрички,хитринки на егото ни...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
