От житейски неволи
и от лоши очи
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.
За да бъдеш усмихната,
да се криеш от тях -
подарявам ти стихчета,
във които живях.
Всичко мине-замине,
но светът, променен,
като твоя картина
ще остане у мен.
Дето все не достигат
две-три важни черти.
Ох, ела, довърши го
този странен ескиз.
Като спомена, в който
ще те чакам докрай.
Знам, че няма да дойдеш,
но поне обещай.
© Райчо Русев Всички права запазени
Много ми е любимо!