И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне...
Гора смълчана,
пътека посипана с листа есенни...
всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори...
И пътеката води до поляна цялата с цветя,
но те не бяха есенни...Не...
Те бяха напъпили макове
и храсти розови имаше...
и на лавандула ухаеше...
Поляната...красивата...цветната...
Тя ме караше да се чувствам желана...чакана...
И ето!
Човек мечта!
Гледаше ме...само как ме гледаше...
приканващо...желаеещо...копнеещо...
Той - мъжът от мечтите ми седеше срещу мен...
Каква събда...
В съня...
до мен е!
Поне в съня...до мен е...!