Поне в съня...

Поэзия

1.2K 0 1

И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне...
Гора смълчана,
пътека посипана с листа есенни...
всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори...
И пътеката води до поляна цялата с цветя,
но те не бяха есенни...Не...
Те бяха напъпили макове
и храсти розови имаше...
и на лавандула ухаеше...
Поляната...красивата...цветната...
Тя ме караше да се чувствам желана...чакана...
И ето!
Човек мечта!
Гледаше ме...само как ме гледаше...
приканващо...желаеещо...копнеещо...
Той - мъжът от мечтите ми седеше срещу мен...
Каква събда...
В съня...
до мен е!
Поне в съня...до мен е...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...