И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне...
Гора смълчана,
пътека посипана с листа есенни...
всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори...
И пътеката води до поляна цялата с цветя,
но те не бяха есенни...Не...
Те бяха напъпили макове
и храсти розови имаше... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация