14 нояб. 2010 г., 12:26

Понякога 

  Поэзия » Философская
572 0 0

              П О Н Я К О Г А

 

Понякога сърцето ми е нежен храм -

роден от болката, пронизана от спомени...

От всяка болка тайнственост събрал,

светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...

Там гмурнах се с разтворени ръце -

изгубих слънцето, сянката понесъл.

Мечтите избледняваха в красиви спомени

и храма залезът далече бе отнесъл...

 

16 март 2008

© Даниел Цокев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??