Nov 14, 2010, 12:26 PM

Понякога 

  Poetry » Phylosophy
571 0 0

              П О Н Я К О Г А

 

Понякога сърцето ми е нежен храм -

роден от болката, пронизана от спомени...

От всяка болка тайнственост събрал,

светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...

Там гмурнах се с разтворени ръце -

изгубих слънцето, сянката понесъл.

Мечтите избледняваха в красиви спомени

и храма залезът далече бе отнесъл...

 

16 март 2008

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??