Понякога

Nov 14, 2010, 12:26 PM

Poetry » Phylosophy

657 0 0

Понякога сърцето ми е нежен храм -
роден от болката, пронизана от спомени...
От всяка болка тайнственост събрал,
светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...
Там гмурнах се с разтворени ръце -
изгубих слънцето, сянката понесъл.
Мечтите избледняваха в красиви спомени
и храма залезът далече бе отнесъл...
16 март 2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Понякога

Want to read more?

Random works