4 янв. 2009 г., 17:42

* * * Понякога...

2.7K 0 14

                 * * *

                                  На Диян

 

Понякога думите просто

                                            не стигат...

И листът е хлъзгав и...

                                         толкова празен.

Тогава морето с небето се сливат...

Вълните стелят черупки по пясъка...

 

Понякога толкова много ми липсваш...

(Така е само, когато те няма...)

Търся по пясъка нашата истина...

Вълните разбиват в сърцето ми пяна -

 

солената пяна, докоснала струните

на юнското слънце във мойте очи;

солената пяна, погълнала думите -

солената пяна - в очите блести...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....