нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Jan 4, 2009, 5:42 PM

* * * Понякога...

  Poetry
2.7K 0 14

                 * * *

                                  На Диян

 

Понякога думите просто

                                            не стигат...

И листът е хлъзгав и...

                                         толкова празен.

Тогава морето с небето се сливат...

Вълните стелят черупки по пясъка...

 

Понякога толкова много ми липсваш...

(Така е само, когато те няма...)

Търся по пясъка нашата истина...

Вълните разбиват в сърцето ми пяна -

 

солената пяна, докоснала струните

на юнското слънце във мойте очи;

солената пяна, погълнала думите -

солената пяна - в очите блести...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 6K 5.0