4 ene 2009, 17:42

* * * Понякога...

  Poesía
2.7K 0 14

                 * * *

                                  На Диян

 

Понякога думите просто

                                            не стигат...

И листът е хлъзгав и...

                                         толкова празен.

Тогава морето с небето се сливат...

Вълните стелят черупки по пясъка...

 

Понякога толкова много ми липсваш...

(Така е само, когато те няма...)

Търся по пясъка нашата истина...

Вълните разбиват в сърцето ми пяна -

 

солената пяна, докоснала струните

на юнското слънце във мойте очи;

солената пяна, погълнала думите -

солената пяна - в очите блести...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...