Понякога

6 мар. 2013 г., 12:17

Поэзия » Другая

480 0 2

Понякога, когате стане тесен пътят

и стръмен, и трънлив, нелек...

тогава вярата, превърната в утеха

ме води, като святия завет.

Ръце протегнала за трудното се хващам

и драпам с′ сетни сили към върха,

защото там зад билото съзирам

на светлината тънкото - лъча.

С ръце продрани, колене кървящи.

С нозе треперещи и уморени

присядам, като в храм... в душата свещи

блещукат преди утрото запалени.

Почти без глас изричам думи

молитвени, сподавени в сълзи.

Понякога, когато най боли ме

към мене светлината се стреми.

Тогава светвам, като утро над простора,

и секват всички болки в мен,

когато истината ме намира,

че най е верен пътят тесен.