Понякога
Понякога, когате стане тесен пътят
и стръмен, и трънлив, нелек...
тогава вярата, превърната в утеха
ме води, като святия завет.
Ръце протегнала за трудното се хващам
и драпам с′ сетни сили към върха,
защото там зад билото съзирам
на светлината тънкото - лъча.
С ръце продрани, колене кървящи.
С нозе треперещи и уморени
присядам, като в храм... в душата свещи
блещукат преди утрото запалени.
Почти без глас изричам думи
молитвени, сподавени в сълзи.
Понякога, когато най боли ме
към мене светлината се стреми.
Тогава светвам, като утро над простора,
и секват всички болки в мен,
когато истината ме намира,
че най е верен пътят тесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
