14 июн. 2005 г., 10:42

Понякога

Поэзия

1.1K 0 4

Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Нима знае някой защо.
Може би напоява земята
или говори с лица зад огледалото.
Ведрото се блъска в стените
на кладенец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogpan (Божидар Пангелов)

Йоанче..мила..звук на ведро..благодаря ти!

2005-06-15T20:00:03+03:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Веселина - благодаря ти. Само дано не е всичко..всичкото е твърде обемно и губи детайла. Бъдете добре!

2005-06-15T19:59:22+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Това е НЯКОЙ.Той знае и може всичко!Хареса ми,както и всичко,което съм чела от теб!Поздрав!

2005-06-15T16:33:21+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Понякога е така ...

И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.

Целия стих говори ...

2005-06-15T15:00:49+03:00