bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
14 июн. 2005 г., 10:42

Понякога 

  Поэзия
889 0 4
Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Нима знае някой защо.
Може би напоява земята
или говори с лица зад огледалото.
Ведрото се блъска в стените
на кладенец.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Йоанче..мила..звук на ведро..благодаря ти!
  • Веселина - благодаря ти. Само дано не е всичко..всичкото е твърде обемно и губи детайла. Бъдете добре!
  • Това е НЯКОЙ.Той знае и може всичко!Хареса ми,както и всичко,което съм чела от теб!Поздрав!
  • Понякога е така ...

    И кой говори с корените,
    гали кората напукана,
    с очи като макове.

    Целия стих говори ...
Предложения
: ??:??