bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
14.06.2005 г., 10:42 ч.

Понякога 

  Поезия
890 0 4
Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Нима знае някой защо.
Може би напоява земята
или говори с лица зад огледалото.
Ведрото се блъска в стените
на кладенец.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йоанче..мила..звук на ведро..благодаря ти!
  • Веселина - благодаря ти. Само дано не е всичко..всичкото е твърде обемно и губи детайла. Бъдете добре!
  • Това е НЯКОЙ.Той знае и може всичко!Хареса ми,както и всичко,което съм чела от теб!Поздрав!
  • Понякога е така ...

    И кой говори с корените,
    гали кората напукана,
    с очи като макове.

    Целия стих говори ...
Предложения
: ??:??