Jun 14, 2005, 10:42 AM

Понякога

Poetry

1.1K 0 4

Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Нима знае някой защо.
Може би напоява земята
или говори с лица зад огледалото.
Ведрото се блъска в стените
на кладенец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bogpan (Божидар Пангелов)

Йоанче..мила..звук на ведро..благодаря ти!

2005-06-15T20:00:03+03:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Веселина - благодаря ти. Само дано не е всичко..всичкото е твърде обемно и губи детайла. Бъдете добре!

2005-06-15T19:59:22+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Това е НЯКОЙ.Той знае и може всичко!Хареса ми,както и всичко,което съм чела от теб!Поздрав!

2005-06-15T16:33:21+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Понякога е така ...

И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.

Целия стих говори ...

2005-06-15T15:00:49+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0