Понякога...

Понякога съм ледена кралица,

не плача и не плаши ме студа.

Казвам си, че не обичам

и стоя навън в снега.

Тогава аз съм дива и свободна,

достатъчна на себе си жена.

Понякога пък се превръщам

в момиче уязвимо, нежно.

Очите ми очите ти потърсват

в желание за топлина неутолимо.

Ръцете ти ръцете ми да сгушат,

да не ме оставят и за миг сама

в нощта.

Макар и ледена кралица, пред теб

отново и отново се предава тя!