Понякога съм ледена кралица,
не плача и не плаши ме студа.
Казвам си, че не обичам
и стоя навън в снега.
Тогава аз съм дива и свободна,
достатъчна на себе си жена.
Понякога пък се превръщам
в момиче уязвимо, нежно.
Очите ми очите ти потърсват
в желание за топлина неутолимо.
Ръцете ти ръцете ми да сгушат,
да не ме оставят и за миг сама ...