Понякога...
Понякога съм ледена кралица,
не плача и не плаши ме студа.
Казвам си, че не обичам
и стоя навън в снега.
Тогава аз съм дива и свободна,
достатъчна на себе си жена.
Понякога пък се превръщам
в момиче уязвимо, нежно.
Очите ми очите ти потърсват
в желание за топлина неутолимо.
Ръцете ти ръцете ми да сгушат,
да не ме оставят и за миг сама
в нощта.
Макар и ледена кралица, пред теб
отново и отново се предава тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малко момиче Всички права запазени
