18 нояб. 2016 г., 10:22

Понякога

607 2 6

 Понякога

 

 

Няма такава любов, която не наранява.

Ти не спирай, върви!

Тръгни към сърцето пленено!

Твоите сълзи никой не заслужава.

Не страдай! Не се обръщай назад!

Не се вини за нищо, върви и 

чакай своето светло утро.

Няма защитени сърца от любовта.

Няма подслон тъмен за самотни души.

Има любов! Да, има, дори когато грешим.

Напред върви, обичана, забравена, ранена.

Вземи всичко, което ти е дала съдбата.

Има любов! Понякога тихо заспива,

понякога силно боли.

Понякога изригва като вулкан.

Направи всичко за нея, за ранената,

за парещата и изгаряща любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младен. Весел ден ти желая.
  • "Няма такава любов, която не наранява...
    Няма подслон тъмен за самотни души...
    Твоите сълзи никой не заслужава...
    Има любов! Да, има, дори когато грешим."

    Превъзходно и поетично изречени истини. По тази причина сложих творбата в Любими.
    Поздравление, Йонка! Продължавай да ни радваш с поезията си.
  • Няма смисъл да мразиш. Само любов .права си.
  • Любов, любов и пак любов - в това е смисълът! Поздравления, Йонче!
  • Благодаря Игнатов. Лек ден.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...