9 мая 2017 г., 23:08

Понякога

910 6 6

 

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.  

Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.

Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.

Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога кошмара ме разбужда,
а болката от липсата ти, брули.

Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм...  във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!

Понякога е трудно да живея,
със мислите с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.

понякога...  не мога да те имам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошли на моята страничка момичета и момчета! Знаете ли, че ме усмихвате всеки път? Тодоре, отвя ми мозъка с този стих( не, че имам мозък, де Благодаря ви за искрените коментари и топлината, която ми давате!
  • Любимо! Поздрави!
  • Прекрасен стих! Мноооого ми хареса!
  • Понякога искам да чета само такива стихове! И на мен ми стана любим. Поздрави!
  • Понякога самотничко ти е дете.
    Понякога от чакане си уморена.
    Привикнала да си самотно цвете
    и в мрака да ухаеш на негата нежна,
    ненадейно ако някой ден изчезнеш
    и северният вятър те прегърне,
    петиците осиротели ще заплачат,
    че няма вече кой да ги прегърне.
    А аз наравно с тях ще плача мила,
    че липсата ти тук е катаклизъм!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...