9.05.2017 г., 23:08 ч.

Понякога 

  Поезия » Любовна
721 6 6

 

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.  

Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.

Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.

Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога кошмара ме разбужда,
а болката от липсата ти, брули.

Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм...  във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!

Понякога е трудно да живея,
със мислите с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.

понякога...  не мога да те имам.

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошли на моята страничка момичета и момчета! Знаете ли, че ме усмихвате всеки път? Тодоре, отвя ми мозъка с този стих( не, че имам мозък, де Благодаря ви за искрените коментари и топлината, която ми давате!
  • Любимо! Поздрави!
  • Прекрасен стих! Мноооого ми хареса!
  • Понякога искам да чета само такива стихове! И на мен ми стана любим. Поздрави!
  • Понякога самотничко ти е дете.
    Понякога от чакане си уморена.
    Привикнала да си самотно цвете
    и в мрака да ухаеш на негата нежна,
    ненадейно ако някой ден изчезнеш
    и северният вятър те прегърне,
    петиците осиротели ще заплачат,
    че няма вече кой да ги прегърне.
    А аз наравно с тях ще плача мила,
    че липсата ти тук е катаклизъм!
  • Веднага ми стана любим, щом прочетох...поздрав!!!
Предложения
: ??:??