Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.
Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.
Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога кошмара ме разбужда,
а болката от липсата ти, брули.
Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм... във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!
Понякога е трудно да живея,
със мислите с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.
понякога... не мога да те имам.
© Неземна Всички права запазени