9.05.2017 г., 23:08

Понякога

908 6 6

 

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.  

Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.

Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.

Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога кошмара ме разбужда,
а болката от липсата ти, брули.

Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм...  във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!

Понякога е трудно да живея,
със мислите с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.

понякога...  не мога да те имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошли на моята страничка момичета и момчета! Знаете ли, че ме усмихвате всеки път? Тодоре, отвя ми мозъка с този стих( не, че имам мозък, де Благодаря ви за искрените коментари и топлината, която ми давате!
  • Любимо! Поздрави!
  • Прекрасен стих! Мноооого ми хареса!
  • Понякога искам да чета само такива стихове! И на мен ми стана любим. Поздрави!
  • Понякога самотничко ти е дете.
    Понякога от чакане си уморена.
    Привикнала да си самотно цвете
    и в мрака да ухаеш на негата нежна,
    ненадейно ако някой ден изчезнеш
    и северният вятър те прегърне,
    петиците осиротели ще заплачат,
    че няма вече кой да ги прегърне.
    А аз наравно с тях ще плача мила,
    че липсата ти тук е катаклизъм!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...