Понякога 

© Роберт Все права защищены

Комментарии

• Роби (Роберт)

  2017-09-02T12:50:33+03:00
  Удоволствието е мое, Веси!...Радвам се, че го харесваш!...
• Веси_Еси (Еси)

  2017-09-02T11:56:47+03:00
  Роби, докосна ме и ме трогна с този чудесен стих. Благодаря ти за емоцията!
• Роби (Роберт)

  2017-09-02T10:02:13+03:00
  Благодаря за посещението и коментарите, приятели!...
  Един прекрасен есенен ден с много усмивки ви желая!..
• Plevel (Силвия Илиева)

  2017-09-01T21:27:12+03:00
  И в други твои стихове долавям тази носталгия, хубав стих, Роби!
• voda (Елица Ангелова)

  2017-09-01T18:58:20+03:00
  Вълнува този одухотворен образ на гарата, която се прощава с миналото си.
  В подтекст се говори за обезлюдените селища, където вече влак не спира.
  Хубаво!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2017-09-01T15:55:03+03:00
  Описваш често срещана тъжна картина от родната действителност, Роберт! Има и преносен смисъл... Поздравявам те за идеята и майсторското изпълнение!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2017-09-01T15:17:11+03:00
  С Меги. Харесах!
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2017-09-01T13:53:08+03:00
  Красиво-носталгичен стих, Роберт! Поздравления!
• valya_official (Valya Тodorova)

  2017-09-01T12:56:23+03:00
  Много тъжно, Роби! Гара - сърце! Така го усетих аз. Но съм убедена, че подходящия пътник ще скочи в движение, ако трябва. Дори влакът да не спре. Чудесен стих. Петичка от мен.