Понякога
Потънал е перонът в тишина -
на тази гара вече влак не спира.
Обрасли са и плочките с трева,
из нея само вятър галопира...
Свидетел ням е пустият перон,
на срещи, обич и лица щастливи,
на весел смях или на сЪлзи, щом
любим пристига или си отива...
На гарата по втори коловоз
експресът днес задъхан отминава,
но няма го стрелочника на пост
със флагчето свободен път да дава...
Отсреща в прегорялата трева
щурците изненадани замлъкват.
А по перона, цял във тъмнина,
пробягват сякаш закъснели стъпки...
И, казват, че понякога, във мрак,
тя, гарата, внезапно оживява...
Отново еква глъч и весел смях -
така тя с миналото се прощава...
© Роберт All rights reserved.
