Роби (Роберт)
511 3486
Sep 1, 2017, 11:33 AM  

Понякога 

  Poetry
551 2 9

Потънал е перонът в тишина -

на тази гара вече влак не спира.

Обрасли са и плочките  с трева,

из нея само вятър галопира...

 

Свидетел ням е  пустият перон,

на срещи, обич и лица щастливи,

на весел смях  или на сЪлзи, щом

любим пристига  или си отива...

 

На гарата по втори  коловоз

експресът днес задъхан отминава,

но няма го стрелочника на пост

със флагчето свободен път да  дава...

 

Отсреща в прегорялата трева

щурците  изненадани  замлъкват.

А по перона, цял във тъмнина,

пробягват сякаш закъснели стъпки...

 

И, казват, че понякога, във мрак,

тя, гарата,  внезапно оживява...

Отново еква глъч и весел смях -

така тя с миналото  се прощава...

 

 

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Удоволствието е мое, Веси!...Радвам се, че го харесваш!...
  • Роби, докосна ме и ме трогна с този чудесен стих. Благодаря ти за емоцията!
  • Благодаря за посещението и коментарите, приятели!...
    Един прекрасен есенен ден с много усмивки ви желая!..
  • И в други твои стихове долавям тази носталгия, хубав стих, Роби!
  • Вълнува този одухотворен образ на гарата, която се прощава с миналото си.
    В подтекст се говори за обезлюдените селища, където вече влак не спира.
    Хубаво!
  • Описваш често срещана тъжна картина от родната действителност, Роберт! Има и преносен смисъл... Поздравявам те за идеята и майсторското изпълнение!
  • С Меги. Харесах!
  • Красиво-носталгичен стих, Роберт! Поздравления!
  • Много тъжно, Роби! Гара - сърце! Така го усетих аз. Но съм убедена, че подходящия пътник ще скочи в движение, ако трябва. Дори влакът да не спре. Чудесен стих. Петичка от мен.
Random works
: ??:??