Понякога
Понякога не свършва с гръм и трясък,
а просто... тихичко си тръгва любовта,
не гасне слънцето, стоят си и звездите,
но празно е, а пак не си разбрал...
Понякога в сърцето няма бури,
сълзите - са изплакани отдавна.
Не нарушавай, моля, тишината,
днес, нямат смисъл твойте думи.
И ще поискаш пак да ме прегърнеш.
Но мен ме няма. Вече съм далече.
Понякога разбираш, закъснял си,
човек не може вечно да прощава.
Понякога за мене ще си спомняш
и ще ме търсиш пак сред непознати.
Понякога ще искаш да се върнеш,
ще бъде късно. Всичко ще е празно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
