Понякога

16 апр. 2020 г., 19:43

Поэзия » Любовная

472 0 2

Понякога не свършва с гръм и трясък,

а просто... тихичко си тръгва любовта,

не гасне слънцето, стоят си и звездите,

но празно е, а пак не си разбрал...

Понякога в сърцето няма бури,

сълзите - са изплакани отдавна.

Не нарушавай, моля, тишината,

днес, нямат смисъл твойте думи.

И ще поискаш пак да ме прегърнеш.

Но мен ме няма. Вече съм далече.

Понякога разбираш, закъснял си,

човек не може вечно да прощава.

Понякога за мене ще си спомняш

и ще ме търсиш пак сред непознати.

Понякога ще искаш да се върнеш,

ще бъде късно. Всичко ще е празно.