Apr 16, 2020, 7:43 PM

Понякога 

  Poetry » Love
550 0 2

Понякога не свършва с гръм и трясък,  

а просто... тихичко си тръгва любовта, 

не гасне слънцето, стоят си и звездите, 

но празно е, а пак не си разбрал... 

 

Понякога в сърцето няма бури, 

сълзите - са изплакани отдавна.

Не нарушавай, моля, тишината,

днес, нямат смисъл твойте думи. 

 

И ще поискаш пак да ме прегърнеш.

Но мен ме няма. Вече съм далече.

Понякога разбираш, закъснял си,

човек не може вечно да прощава. 

 

Понякога за мене ще си спомняш

и ще ме търсиш пак сред непознати. 

Понякога ще искаш да се върнеш, 

ще бъде късно. Всичко ще е празно.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??