Понякога

Поэзия

1.1K 12 19

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.

Понякога съм птица, но от тези,
с пречупени от болката криле,
принудена в най-ниското да слезе,
останала без своето небе.

А друг път аз съм облак който плаче
досущ като изгубено дете,
защото те и облаците плачат
разкъсвани от бурята на две.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jackie151 (Антоанета Иванова)

Признавам, че съм тук благодарение на песента на Метеор, когато си го написала аз още не съм била регистрирана тук. Впечатли ме това, че си се сляля с природата по особен, ненатрапчив начин, като нещо естествено. Влезе в сърцето ми!

2022-06-23T09:07:36+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Докосваш душата, Руми!

2020-07-26T12:40:38+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Ели!

2020-05-24T14:45:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Чудесен стих! Понякога човек се чувства изгубен, с пречупени криле! Дано да има и щастливи мигове! Поздравления!

2020-05-23T11:17:10+03:00
rumbic (Руми)

Иржи, колко хубаво само си го казала, все неща които харесвам и към които се стремя! Благодаря ти от сърце. Тук просто съм изразила онази, малко по-меланхоличната страна от себе си.

Марко, обещавам някой ден да се "усмихна" с някое слънчево стихотворение! Благодаря ти за виманието!

2020-05-18T13:50:25+03:00