rumbic (Руми)
329 4585
12 мая 2020 г., 22:00

Понякога 

  Поэзия
852 12 19

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.

 

Понякога съм птица, но от тези,
с пречупени от болката криле,
принудена в най-ниското да слезе,
останала без своето небе.

 

А друг път аз съм облак който плаче
досущ като изгубено дете,
защото те и облаците плачат
разкъсвани от бурята на две.

 

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Признавам, че съм тук благодарение на песента на Метеор, когато си го написала аз още не съм била регистрирана тук. Впечатли ме това, че си се сляля с природата по особен, ненатрапчив начин, като нещо естествено. Влезе в сърцето ми!
  • Докосваш душата, Руми!
  • Благодаря ти, Ели!
  • Чудесен стих! Понякога човек се чувства изгубен, с пречупени криле! Дано да има и щастливи мигове! Поздравления!
  • Иржи, колко хубаво само си го казала, все неща които харесвам и към които се стремя! Благодаря ти от сърце. Тук просто съм изразила онази, малко по-меланхоличната страна от себе си.

    Марко, обещавам някой ден да се "усмихна" с някое слънчево стихотворение! Благодаря ти за виманието!
  • Чудесен стих, но бих искал да те виждам, като слънцето усмихнато...понякога.
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Скъпа, Руми, а понякога, и най-често си нежна приказка, с която всяко дете обича да заспива,, също и уютна стая с горящ огън, в която всички обичат да се прибират вечер...
  • Благодаря, Пепи!
  • Преди половин час качих със същото заглавие подобно, сега, като го видях в "последни коментари" дори си помислих, че мн бързо е публикувано
    Поздравления!
    Всичко е казано вече преди нас, ние само придаваме нов изказ.
  • Юри, Мария, Гавраиле, Ангелче, Антоан, благодаря ви за присъствието и подкрепата, приятели!
  • Чудесен стих в който душевността се разкрива чрез великолепната образност на сетивата.
    Поздравление!
  • Прекрасна поетична образност и присъстваща тъга поднесена безупречно от теб, скъпа Руми!
    „А друг път аз съм облак който плаче
    досущ като изгубено дете,
    защото те и облаците плачат
    разкъсвани от бурята на две.”
    Прегръщам те, мила Руми! Благодаря за красотата, която носи поезията ти!
  • Когато, нощите навън са шумни,
    и будят ме проклетите петли,
    чета си топли стихчета от Руми,
    и сред мъглата, хич не ме боли!
  • Благодаря ви, приятели, за хубавите думи и оценките! Бъдете вдъхновени!
  • Хареса ми.
  • Нежна меланхолия, прекрасно изнесено чувство...Браво, Руми!
  • Докосна ме, Руми, и особено ме впечатли финалът. Ти наистина имаш разпознаваем стил на писане!
  • Прекракен стих! Поздравления!🌹🌹🌹
  • Кратък, но рядко изящен стих, наситен с красива тъга. Това е твой патент, Руми.
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??