12.05.2020 г., 22:00

Понякога

1.1K 12 19

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.

 

Понякога съм птица, но от тези,
с пречупени от болката криле,
принудена в най-ниското да слезе,
останала без своето небе.

 

А друг път аз съм облак който плаче
досущ като изгубено дете,
защото те и облаците плачат
разкъсвани от бурята на две.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Признавам, че съм тук благодарение на песента на Метеор, когато си го написала аз още не съм била регистрирана тук. Впечатли ме това, че си се сляля с природата по особен, ненатрапчив начин, като нещо естествено. Влезе в сърцето ми!
  • Докосваш душата, Руми!
  • Благодаря ти, Ели!
  • Чудесен стих! Понякога човек се чувства изгубен, с пречупени криле! Дано да има и щастливи мигове! Поздравления!
  • Иржи, колко хубаво само си го казала, все неща които харесвам и към които се стремя! Благодаря ти от сърце. Тук просто съм изразила онази, малко по-меланхоличната страна от себе си.

    Марко, обещавам някой ден да се "усмихна" с някое слънчево стихотворение! Благодаря ти за виманието!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...