Понякога

Поезия

1.1K 12 19

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.

Понякога съм птица, но от тези,
с пречупени от болката криле,
принудена в най-ниското да слезе,
останала без своето небе.

А друг път аз съм облак който плаче
досущ като изгубено дете,
защото те и облаците плачат
разкъсвани от бурята на две.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jackie151 (Антоанета Иванова)

Признавам, че съм тук благодарение на песента на Метеор, когато си го написала аз още не съм била регистрирана тук. Впечатли ме това, че си се сляля с природата по особен, ненатрапчив начин, като нещо естествено. Влезе в сърцето ми!

2022-06-23T09:07:36+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Докосваш душата, Руми!

2020-07-26T12:40:38+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Ели!

2020-05-24T14:45:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Чудесен стих! Понякога човек се чувства изгубен, с пречупени криле! Дано да има и щастливи мигове! Поздравления!

2020-05-23T11:17:10+03:00
rumbic (Руми)

Иржи, колко хубаво само си го казала, все неща които харесвам и към които се стремя! Благодаря ти от сърце. Тук просто съм изразила онази, малко по-меланхоличната страна от себе си.

Марко, обещавам някой ден да се "усмихна" с някое слънчево стихотворение! Благодаря ти за виманието!

2020-05-18T13:50:25+03:00