Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези,
с пречупени от болката криле,
принудена в най-ниското да слезе,
останала без своето небе.
А друг път аз съм облак който плаче
досущ като изгубено дете,
защото те и облаците плачат
разкъсвани от бурята на две.
© Руми All rights reserved.