palenka (П Антонова)
504 18385
17 мая 2020 г., 12:36

Понякога... 

  Поэзия » Любовная, Философская
888 5 16

Понякога съм ручейче скокливо,

по детски бистро и игриво,

друг път мътна-помътняла,

от мъдрост и греховност натежала,

 

порои и градушки преживяла,

река в коритото не се побрала,

към океана цял живот летяла,

не вода, а от вода жарава.

 

Понякога съм полъх нежен,

в прегръдката си те приспивам,

гальовна и ефирна свила,

друг път като вулкан изригвам...

 

Такава съм - като дъгата

нюансна от земята до луната,

не можеш в  клетка задържа

ни облак-скитник, ни нечия душа!

 

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих! Понякога-добре, че сме различни за да сме цветни.
  • Я, дошла при мен е пролетта,
    с цветя на ангелски крила!
    Благодаря ви, момичета!
  • Много ми хареса, Пепи! Бъди!
  • Dendu89 (Дени) - бръмбарите ми са цветни,
    не са обикновени, а естети! 😁
    Нищо, че са малко луди,
    и ПОНЯКОГА и мен учудват...
  • Пепиии 😁😁
    И ти не знаеш какво си, според мен 🤣
    Не може да те оцветим в един цвят.
    Понякога си бяла -
    Ангел от небето
    Друг път си кошмарът
    нощен. Общо взето
    Няма да си само
    Черно-бяла, никога
    Живота го обичаш
    С цветовете свикнала. 😁😁
  • Понякога и аз самата не знам каква съм: тогава в себе си като в огледало се оглеждам и... пъзелът започва сам да се нарежда!

    Благодаря ви, Гени, Вихрогоне и Марко, и на теб, Марианке, че прокара нова идея за размисъл.
  • Леле, каква си била, Пепи ! А аз те мислех за огледално езеро.
    Поздрави за творбата !
  • Жената - винаги различна, хареса ми.
  • Волна,непокорна и никога в клетка.
  • Благодаря, Марианке! Хареса ми как си го написала - точката на равновесие търсим ли я, или тя ни намира?
  • Дето се казва, Жената не е като човека 🐒
    Благодаря, Исе, Родене!
  • С две думи, истинска жена!...
    Поздравявам те 🌺
  • Преди 3-4 вечери, мълчана безсъница ме буди по никое време с бръмбари в главата: отварям си пощата и ги записвам там (бръмбарите). Вчера поглеждам какво съм си изпратила - без последния куплет. Дописах го и го качих. След няма половин час гледам в "последни коментари"- публикувано! А то било със същото име, но на Руми, от 12 май обаче. Ако тогава го е писала... още изумявам...
    Така е, Наде, до болка познато.
  • Познато...
  • Благодаря, Стойчо!
  • Всъщност душата е скитник: призрачен кораб,който търси пристан на любовта!
    Представям си какво бушува в душата ти!
    Поздравления, Пепи!
Предложения
: ??:??