Понякога...
Понякога съм ручейче скокливо,
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла,
река в коритото не се побрала,
към океана цял живот летяла,
не вода, а от вода жарава.
Понякога съм полъх нежен,
в прегръдката си те приспивам,
гальовна и ефирна свила,
друг път като вулкан изригвам...
Такава съм - като дъгата
нюансна от земята до луната,
не можеш в клетка задържа
ни облак-скитник, ни нечия душа!
© П Антонова All rights reserved.
