2 апр. 2022 г., 21:47

Понякога

762 0 0

 

 

       Понякога в съня си ще те връщам,

       ще спомням младост и любов щастлива.

       На яве внуците ни ще прегръщам -

       те правят ме и радостна, и жива.

 

       Понякога ще ти се сърдя много

       задето тръгна си без да ме питаш.

       Ти мислеше ли аз дали ще мога

       да нося самотата,що връхлита?

 

       Понякога ще ти говоря

       и ако можеше да чуеш

       и видиш раната,що ми отвори,

       в сърцето ти скръбта ми ще нахлуе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...