Понякога в съня си ще те връщам,
ще спомням младост и любов щастлива.
На яве внуците ни ще прегръщам -
те правят ме и радостна, и жива.
Понякога ще ти се сърдя много
задето тръгна си без да ме питаш.
Ти мислеше ли аз дали ще мога
да нося самотата,що връхлита?
Понякога ще ти говоря
и ако можеше да чуеш
и видиш раната,що ми отвори,
в сърцето ти скръбта ми ще нахлуе.