Понякога в съня си ще те връщам,

       ще спомням младост и любов щастлива.

       На яве внуците ни ще прегръщам -

       те правят ме и радостна, и жива.

       Понякога ще ти се сърдя много

       задето тръгна си без да ме питаш.

       Ти мислеше ли аз дали ще мога

       да нося самотата,що връхлита?

       Понякога ще ти говоря

       и ако можеше да чуеш

       и видиш раната,що ми отвори,

       в сърцето ти скръбта ми ще нахлуе.