9 мая 2022 г., 02:22

Понякога…

629 2 18

Понякога много ми липсваш.

Понякога, само понякога…

В слънчогледи крия усмивката,

в очите ми дъжд е заплакал.

В песните, изгрева търся,

в‘ всяка нота, теб да открия.

Думи в стих да нахвърлям,

ако мога с гума да те изтрия.

Мисля, че тайничко се усмихваш.

Може би нищо не зная…

Понякога много ми липсваш.

Понякога, но не искам да си призная…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подарявам ти, поле от слънчогледи и много лятно настроение! 🌻🌻🌻🌻🌻
    Благодаря ти!
  • Хубаво е!
    Обичам слънчогледи, обичам да те чета!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Румен! Радвам се, че сподели усещането си!
    Иржи, миличка, не трябва да се притесняваш за това!💖 Аз също не успявам всичко да прочета, а има толкова много хубави неща!
    Желая ви слънчев и усмихнат ден!
  • А аз си признавам, Скити, че понякога те пропускам, но не нарочно...Като не успея да коментирам веднага щом те намеря и...после потъваш и не зная как да те намеря...А ми харесва това, което пишеш...
  • Точно така е: понякога липсата е голяма, но не искаме и няма да си го признаем. Трябва да се правим на силни. Много сърца докосваш с този стих.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...