Понякога…

Поезия » Друга

641 2 18

Понякога много ми липсваш.

Понякога, само понякога…

В слънчогледи крия усмивката,

в очите ми дъжд е заплакал.

В песните, изгрева търся,

в‘ всяка нота, теб да открия.

Думи в стих да нахвърлям,

ако мога с гума да те изтрия.

Мисля, че тайничко се усмихваш.

Може би нищо не зная…

Понякога много ми липсваш.

Понякога, но не искам да си призная…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Скитницa

Подарявам ти, поле от слънчогледи и много лятно настроение! 🌻🌻🌻🌻🌻
Благодаря ти!

2022-06-30T08:19:38+03:00
di_t

Хубаво е!
Обичам слънчогледи, обичам да те чета!
Поздрави!

2022-06-29T07:43:30+03:00
Скитницa

Благодаря ти, Румен! Радвам се, че сподели усещането си!
Иржи, миличка, не трябва да се притесняваш за това!💖 Аз също не успявам всичко да прочета, а има толкова много хубави неща!
Желая ви слънчев и усмихнат ден!

2022-06-14T10:15:14+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

А аз си признавам, Скити, че понякога те пропускам, но не нарочно...Като не успея да коментирам веднага щом те намеря и...после потъваш и не зная как да те намеря...А ми харесва това, което пишеш...

2022-06-14T01:27:35+03:00
lyr (Румен)

Точно така е: понякога липсата е голяма, но не искаме и няма да си го признаем. Трябва да се правим на силни. Много сърца докосваш с този стих.

2022-06-13T23:02:44+03:00