Понякога

Понякога си мисля, че трябва да напусна -

да изчезна от полезрението на света.

За ден-два да ида някъде, да си отдъхна,

да помълча заедно с вечността.  

Да тичам боса по поляните безгрижна,

спокойна да дишам, забравила за тежестта.

Като дете наивно на живота да се усмихна,

напук на човешката глупост и суета.  

Понякога си мисля, че трябва да пропусна -

неизказани чувства пред входната врата.

Любов назаем поначало не ми е нужна

за да излекувам така наречената самота.