Понякога
Понякога си мисля, че трябва да напусна -
да изчезна от полезрението на света.
За ден-два да ида някъде, да си отдъхна,
да помълча заедно с вечността.
Да тичам боса по поляните безгрижна,
спокойна да дишам, забравила за тежестта.
Като дете наивно на живота да се усмихна,
напук на човешката глупост и суета.
Понякога си мисля, че трябва да пропусна -
неизказани чувства пред входната врата.
Любов назаем поначало не ми е нужна
за да излекувам така наречената самота.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
