Понякога

15 окт. 2006 г., 00:37

Поэзия

884 0 4

Понякога ти идва да крещиш, понякога се молиш да умреш. Мисълта за начина, по който се убиваш, някак си не иска да се махне... и никога няма да се махне... До момента, в който не бъдеш себе си, до момента, в който не изкрещиш: „Спомените пак се връщат, не искам да си спомням миналото, защото знам какво е и не искам да е мое, защото всеки път, когато отварям вратата, се опитвам да се успокоя и убедя, че зад нея не ме очаква моя край...” Не знаеш на кого да се довериш, но това е нормално, когато всички са толкова далеч от теб... Опитваш се да раздереш гърдите си, да изтръгнеш всичките си чувства и да ги захвърлиш настрана...
защото всичко, което се опитваш да направиш за другите винаги е грешно, защото всеки дъх, който поемаш, за другите е загуба на време... Времето пожела да се превърна в миг, а аз реших, че ще живея...

Свързани произведения

Rocky (Васко)

2006-10-21T22:07:01+03:00

Сажелявам за шрифта,но когато го писах за сайта не намерих от каде се уголемява!Моля да ме извините!
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-15T15:44:52+03:00

Хубаво е!!! Да, трудно се чете
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-10-15T15:37:29+03:00

Интересни мисли,но голяма тъга и безпомощност.
Усмихни се на живота,погледни с други очи ...

Поздрав и усмивка.
Романтик (Христо Костов)

2006-10-15T09:56:28+03:00

Васко, хареса ми стиха ти!!! Но пиши с по-големи букви, трудно се чете този ситен шрифт. Поздрави!!!

Понякога

Свързани произведения

Комментарии

Предложения