Понякога
Понякога ти идва да крещиш,
понякога се молиш да умреш.
Мисълта за начина, по който се убиваш,
някак си не иска да се махне...
и никога няма да се махне...
До момента, в който не бъдеш себе си,
до момента, в който не изкрещиш:
„Спомените пак се връщат,
не искам да си спомням миналото,
защото знам какво е и не искам да е мое,
защото всеки път, когато отварям вратата,
се опитвам да се успокоя и убедя,
че зад нея не ме очаква моя край...”
Не знаеш на кого да се довериш,
но това е нормално, когато
всички са толкова далеч от теб...
Опитваш се да раздереш гърдите си,
да изтръгнеш всичките си чувства
и да ги захвърлиш настрана...
защото всичко, което се опитваш да направиш за другите винаги е грешно, защото всеки дъх, който поемаш, за другите е загуба на време... Времето пожела да се превърна в миг, а аз реших, че ще живея...
защото всичко, което се опитваш да направиш за другите винаги е грешно, защото всеки дъх, който поемаш, за другите е загуба на време... Времето пожела да се превърна в миг, а аз реших, че ще живея...
© Васко All rights reserved.
