18 сент. 2006 г., 22:15

Понякога

769 0 1

 ПОНЯКОГА

Понякога, поглеждайки звеэдите,
си спомням за онези дни,
когато ти ме гледаше в очите
и нежни думи ми реди.
Понякога  тъгувам много,
защото си далеч от мен.
Понякога ревнувам много,
защото ти не си за мен.
Понякога животът няма смисъл,
защото зная, че те няма.
Понякога пък всяка мисъл
доказва, че животът е измама.
Понякога се мъча да забравя,
че теб завинаги ще помня.
Понякога не мога крачка да направя,
без за тебе да си спомня.
Но днес и винаги ще помня,
че ти бе първата любов,
че ти обичаше безкрайно
и на всично бе готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • искам само да ти кажа че когато четох това стихотворение се разплаках зашото много ми напомня за една моя стара любов...наистина е невероятно...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....