18 сент. 2006 г., 22:15

Понякога

767 0 1

 ПОНЯКОГА

Понякога, поглеждайки звеэдите,
си спомням за онези дни,
когато ти ме гледаше в очите
и нежни думи ми реди.
Понякога  тъгувам много,
защото си далеч от мен.
Понякога ревнувам много,
защото ти не си за мен.
Понякога животът няма смисъл,
защото зная, че те няма.
Понякога пък всяка мисъл
доказва, че животът е измама.
Понякога се мъча да забравя,
че теб завинаги ще помня.
Понякога не мога крачка да направя,
без за тебе да си спомня.
Но днес и винаги ще помня,
че ти бе първата любов,
че ти обичаше безкрайно
и на всично бе готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • искам само да ти кажа че когато четох това стихотворение се разплаках зашото много ми напомня за една моя стара любов...наистина е невероятно...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...