18.09.2006 г., 22:15

Понякога

766 0 1

 ПОНЯКОГА

Понякога, поглеждайки звеэдите,
си спомням за онези дни,
когато ти ме гледаше в очите
и нежни думи ми реди.
Понякога  тъгувам много,
защото си далеч от мен.
Понякога ревнувам много,
защото ти не си за мен.
Понякога животът няма смисъл,
защото зная, че те няма.
Понякога пък всяка мисъл
доказва, че животът е измама.
Понякога се мъча да забравя,
че теб завинаги ще помня.
Понякога не мога крачка да направя,
без за тебе да си спомня.
Но днес и винаги ще помня,
че ти бе първата любов,
че ти обичаше безкрайно
и на всично бе готов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • искам само да ти кажа че когато четох това стихотворение се разплаках зашото много ми напомня за една моя стара любов...наистина е невероятно...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...