Понякога
Понякога очаквам да те срещна
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена,
пренесла самотата си през прага.
И сънно към постелята студена
ръката си по навик да протягам...
Лицето ти да грее във стъклата,
но чуждо да се стапя в утринта...
Да скърца, незаключена, вратата,
подритвана от улична тъга...
Денят навлича сивата си риза.
Нощта загубва своя аромат...
Понякога си толкова наблизо!
А толкова далечен... Непознат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
